Психоанализата сочи, че съществуват дълбоки несъзнавани мотиви, които предопределят избора на партньор в любовта и карат двама определени хора да се привличат сексуално и да изпитват удоволствие един от друг. Ролята, която има майката за психиката е изключително дълготрайна и важна, макар и често да не е съвсем очевидно как точно се осъществява това влияние. Това е така, защото именно майката първа задоволява самосърханителните нужди, чувствените желания и създава сигурност.
Чувствата на мъжа към жената са винаги повлияни от ранното отношение към майка му. Ранното влияние на различни хора в обкръжаващата среда на детето създава голямо разнообразие от възможности. Много жени биха могли да изиграят решаваща роля в изграждане на образа на майката.
Подобни фактори са решаващи и за избора при жената. Впечатленията от баща ѝ и чувствата ѝ към него, могат да изиграят решаваща роля за избора ѝ на партньор в любовта. Но може да се окаже, че ранната ѝ любов към баща ѝ е разколебана и тогава друг да заеме мястото на важния за нея човек. В успешната и щастлива любовна връзка несъзнаваното на двамата партньори си съответства.
В двойката, каквато и да била тя, единият е сексуален, а другият – романтичен. Мъжете, относително по-често, влизат в романтичната връзка и в любовта чрез сексуалността, докато жените влизат в сексуалността чрез любовта и романтиката.
Романтичните отношения, каквато и история да има всеки, винаги съдържат нови елементи, защото те биват създадени със съвсем различни хора, чиито реакция, чувства и очаквания към нас също са напълно различни от онези, които сме получавали в миналото. За да скъсат с историческото наследство и да успеят да изградят и запазят двойка, в която и двете индивидуалности да съществуват, всеки трябва да се разграничи и да осъзнае себе си. За да има място в двойката, трябва да има място в себе си. Или иначе казано, за да обичаш смело и трайно другия, трябва да умееш да обичаш по същия начин и себе си, да цениш своята индивидуалност, цели, желания и потребности. Така всеки ще знае, ще се опитва да открива и приема тези различия в другия. Колкото повече имаме очи и усет за тях, те толкова повече ще ни сближават, отколкото – разделят.
Да си истински загрижен означава да си в състояние да се поставиш на мястото на другия – да се идентифицираш с този друг. Тази способност е най-важният елемент на всички човешки взаимоотношения, както и условие за дълбоко и силно чувство на привързаност и любов. Само, ако умеем да се идентифицираме с обичания човек, ще можем да намерим за себе си обяснение тогава, когато очакванията ни се разминават с това, което виждаме или преживяваме в общуването си с него, ще можем да кажем, че го разбираме. Без това ниво на осъзнатост на човешките взаимоотношения, идеята, че познаваме човека до себе си е илюзия.
Съзнателното общуване в любовта предполага изоставяне на оръжията и властта си в името на Единството. В момент на влюбеност всички различия изчезват в дълбокото сливане с другия и това е толкова вярно, колкото и че радостта и спонтанността е знак за успешна връзка и за жив Ерос.