Юношеството е период на множество промени. Те носят със себе си конфликтност и съпротиви. Всички отношения на юношите се преразглеждат, като се поставят нови приоритети, нови авторитети. Това от своя страна налага една своеобразна „ревизия“ на връзките в семейството и не рядко е свързано с борба. Тази борба (и вътрешна, и външна) от своя страна е съпроводена с интензивни емоции. Завишената чувствителност на юношите се разкрива и в повишаване на общата им тревожност, която намира израз и отдушник в различни форми на агресия. Именно там могат да бъдат открити най-значимите проблеми на юношеството.
Промените, които настъпват в тялото са първият предвестник на това, че е започнало съзряването. Те поставят началото на предпубертетът – първата фаза от юношеството. Тези промени са истинско предизвикателство и не винаги са лесни за приемане, защото трябва да бъдат понесени пасивно, а и не подлежат на почти никакъв контрол. Нещо толкова важно, колкото е собственото тяло и усещанията от него вече никога няма да бъде същите. Ето защо акцент при юношите е това как изглеждат и как ги възприемат онези, които също като тях са жертва на големите промени – връстниците. Създадените отношения с тях са силно емоционални, но и много непостоянни.
Периодът на юношеството изисква една засилена активност, чрез която да бъдат счупени оковите на детството. Необходимостта да бъде заявена и отстоявана собствената личност става все по-интензивна и настоятелна. Или на дневен ред стои въпроса: Кой съм аз?
Съвсем естествено се актуализира стремежа към изследване и опознаване на света, вече обогатено с появилите се нови усещания. Задвижването към света е с цел овладяването му, но също и проверка на всичко онова, което до сега е приемано на „сляпо“ доверие и в което е вярвано, като правила и норми. Това е още една причина за близост с приятелите на същата възраст, особено тези, които са от собствения пол, защото отдалечаването от влиянието на авторитета на родителите предполага навлизането на влияние отвън. Тук опасността е, че в желанието да се изследва и подлага на проверка живота, може да се стигне до антисоциални прояви или до поведение, което да навреди на самия юноша.
Този нарастващ порив към самостоятелност и поемането на множество нови отговорности са съпроводени с голяма доза тревожност. Това кара младия човек да насочи активно своите усилия с цел да овладее тревожността, породена от позицията на двете крайности – от една страна усещането за собствената слабост, неопитност и нестабилност и от друга – стремежът към себедоказване. Тези лутания могат да се открият в поведението на юношите и в техните многобройни опити на подражание на идеализирани модели или безкритично отхвърляне и обезценяване на наложени такива.
Тази полярност може да бъде открита и в отношението към самите себе си. Те притежават някои силно егоцентрични идеи и същевременно проявяват ранима чувствителност по отношение на значимостта си.
Основната задача на юношата през този период е освен да открие себе си, но и да постигне баланс между полярните чувства, които естествено и спонтанно се появяват заедно с любовта.
Мелани Клаин обобщава, че доброто отношение към самите нас е условие за любов, толерантност и умереност към другите. Тази добра връзка със самите нас се развива на базата на доброто отношение, любов и толерантност, които сме получили и които сме дали на най-важните в детството ни хора – нашите родители. Връзката ни с тях се е превърнала в съставна част на нашата душевност и личност. Ако сме успели дълбоко в душата си да премахнем огорчението, ако сме простили забраните и лишенията, които е трябвало да понесем по пътя на собственото си израстване и сме постигнали вътрешен покой, то тогава ние ще бъдем способни да обичаме другите в истинския смисъл на тази дума.