Работата на психолога с деца и юноши се различава от тази с възрастни. Това е така, защото от една страна за кратък период от време децата се променят много (психично и физически). Интензивното развитие в детска възраст предполага, че връщането към предишно състояние, в което специфичния проблем е липсвал не може да служи като оптимална цел при работата с деца. Липсата на минал опит и възможности за изразяване на емоции и преживявания налагат до голяма степен да се използват проективни методики.
Друга много важна специфика е чуждата инициатива. Мотивацията и заявката при работата с деца не е тяхна, а на родителите им. Освен това отсъстват и други необходими за психотерапията на възрастните компоненти: съзнание за проблем, доброволно решение и стремеж към промяна. Нерядко самият симптом у детето носи послание към възрастните и се явява като средство на несъзнавана комуникация.
Психологичните проблеми се разглеждат през призмата на психологията на развитието и психологията на семейните отношения. Специално внимание са обръща на авторитета на родителските фигури в качеството на главни фактори в развитието на децата.