Разстройствата на психическото развитие могат да бъдат наречени невропсихологични разстройства. Те се проявяват в различни състояния, чиято неврологична основа предопределя трудности или невъзможност да бъдат придобити, съхранени и приложени определени специални умения и знания. Те могат да включват: дефицит на вниманието, ограничения на паметта, изменения във възприятно-представната сфера, логопедични отклонения, трудности при вземането на решения или при разрешаването на конкретни проблеми, нарушения на комуникацията и социалните взаимоотношения. Тези състояния могат да бъдат по-слабо, до умерено изразени и с психотерапевтична, логопедична и допълнителна обучителна подкрепа до голяма степен да бъдат преодолени, но могат да бъдат и по-тежки и съответно засегнатите деца да имат нужда от по-специфични грижи и лечение. Нарушенията в психическото развитие включват:
Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието
В превод добилото популярност в Европа и САЩ съкращение ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder) означава Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието и е едно от най-често срещаните в детството нарушения на невропсихологичното развитие. Смята се, че засяга 3 до 7% от децата в ранна училищна възраст. Хиперактивността у детето може да бъде забелязана почти веднага след раждането. Като цяло родителите не винаги отдават достатъчно внимание в този първоначален момент и се обръщат за консултация със специалист тогава, когато детето вече се подготвя да тръгне на детска градина или училище, защото откриват, че то има трудности с обучението, които се явяват следствие от хиперактивността и дефицита на внимание. Не само обема, концентрацията и устойчивостта на вниманието са силно ограничени, тези деца имат забавено развитие на речта, не успяват в необходимата степен да усвоят и запаметят нови знания. Те са тревожни, непрекъснато и импулсивно се движат, викат и говорят, трудно се вслушват и придържат към правила, изисквания и ограничения. При тях много често се забелязват нарушения на координацията и фината моторика, в смисъл на трудности при изпълнение на точни и прецизни движения, както и при зрително-пространствената координация (неспособност да се включват в спортни игри, да карат велосипед или да играят с топка и д.р.)
Емоционалните нарушения се изразяват в неуравновесеност, избухливост и нетърпимост към неуспех. Тези деца имат почти нулева толерантност към неудоволствие. Забелязва се забавяне и на емоционалното им развитие.
В своето психическо развитие децата с нарушения на вниманието и активността също изостават от своите връстници, но едновременно с това се стремят да бъдат лидери. Това е обусловено от невъзможността им да следват чужди правила и да се съобразяват с тях. Последица от тази специфика е сложните и много често конфликтни отношения с възрастни и връстници. Тези деца бързо създават контакти с другите, но и бързо ги губят, трудно им е да изградят както по-трайни взаимоотношения с определени деца, така и с възрастни. При хиперактивните с дефицит на вниманието деца въздействието на похвала, поощрение, ласка, критика, ограничение или наказание не са същия стимул, както при другите техни връстници.
Генерализирани разстройства от аутистичния спектър
Аутизъм (от гр. autos – сам) е генерализирано разстройство на развитието, а не в истинския и популярния смисъл на думата: болест. По-скоро бихме могли да говорим за състояние, което се характеризира със свои специфики и проявления, забележими още през първите години от живота на детето.
Диагностиката на състоянието аутизъм е свързана с известни трудности и специфики. Ето защо окончателното становище на специалистите понякога идва по-късно. Основната причина за това е, че симптомите са в много широка гама, с различна степен на изразеност и варират в зависимост от възрастта. Основният показател е нарушеното възприятие на реалността. Нещо, което е много отчетливо забележимо за аутизма са затрудненията в комуникацията, социалното общуване. То е сведено до минимум или напълно отсъства. Сякаш детето аутист не се нуждае от никого, то не търси никого, не влиза във взаимодействие и дори реагира резервирано, ако бъде провокирано да комуникира. Това се дължи до голяма степен на липсата на удоволствие от контакта – от общуването с родители, други възрастни, както и с връстници. Отсъства усмивка, няма го приятното изживяване на играта с някой друг, защото детето аутист е привлечено не от хората, а по-скоро от предметите. В тази връзка важен симптом може да бъде нежеланието на детето да направи съпричастни възрастните около себе си на дейностите или предметите, които са привлекли вниманието му. Друг особено характерен признак е, че поведението им се откроява със специфични особености като стереотипност (от многократни повторения на елементарни движения до сложни ритуали). В някаква степен те биха могли да се забележат в поведението на всяко дете, но при детето с аутизъм са особено отчетливи, водят до успокояване и опита то да бъде отклонено от тях се посреща с голямо нежелание и съпротива. Проблемното взаимодействие с външния свят е в следствие от това, че детето възприема всичко, което го заобикаля като враждебно, а такова преживяване от своя страна е травматично. Това е свързано с нарушения на механизма на адаптацията. За децата с аутизъм може да се приеме за вярно твърдението, че техният поглед е насочен навътре към себе си и не се интересуват от въздействията на средата. Може да се създаде усещане, че те не изпитват дори болка. На стимулите от средата те реагират остро, защото възприемат света хипертрофирано или иначе казано те усещат по различен начин, с много засилена интензивност, която понякога трудно понасят: за тях светлината е по-ярка, звуците са по-силни, всяко докосване е много по-наситено с чувство. В следствие на това те се стремят не да взаимодействат със света около тях, а по-скоро да се дистанцират и да се предпазят от него.
Обучителни нарушения, дислексия, дисграфия, дискалкулия
Дислектичният синдром се проявява в широко многообразие от симптоми. По тази причина специалисти от различни области му дават разнообразни определения. Най-често срещаните характеристики включват сериозни ограничения и задръжки в развитието на способността за четене, усвояване на правописа, както и разместване, преобръщане на символите. Към допълнителните симптоми на дислектичния синдром се отнасят дезориентация за време и пространство, дезорганизация и трудности при възприемането на информация. Някои дислектици откриват, че те по никакъв начин не могат да се научат да четат. През целия си живот се борят със звукове и букви, опитвайки се да ги свържат заедно, за да разчетат думите. Те не могат да си спомнят символи или комбинация от символи. Думи, чието значение знаят, изписани не изглеждат познати. Способността им да четат може да се оцени на нивото ученик от втори клас, независимо от това, че може с години да са работили над своето четене.
Други, може да прочитат думите относително добре и когато четат на глас това да звучи съвсем ясно, но те не разбират това, което четат. Трябва няколко пъти да прочетат текста, за да извлекат от него някакъв смисъл. За тях е характерно да срещат значителни трудности и при писане.
Това, което може да се направи като обобщение, че в по-голямата си част хората с дислексия се отличават с високо ниво на интелектуално развитие. Те могат да си представят и да визуализират детайли от заобикалящия ги свят по един по-различен начин и така да достигат до уникални, творчески решения на определени задачи. Най-вероятно това е причината много изследователи, учени, спортисти и творчески личности да са със симптоми на дислексия.