Терминът психосоматика съдържа в себе си две гръцки думи: psyche — „душа“ и soma — „тяло“, което много точно отразява същността на тези заболявания като форма на защитна реакция на човешкия организъм към определени емоционални преживявания. Т.е. това са заболявания чиито първопричини са психологически, а не органични, генетични или на базата на определени външни въздействия.
Нашето тяло започва да сигнализира чрез болката и дискомфорта в краен случай, след като емоциите дълго са били подтискани.
По данни на Световната здравна организация, почти една четвърт от всички болести са обусловени от психологическа проблематика. В началото към психосоматичните заболявания са се отнасяли болестите от така наречената „чикагска седморка“ (holy seven). Те са били описани през 60-те години на ХХ век от Александър Франц. В седморката влизали: невродермит и псориазис, язва на дванадесето пръстника и стомаха, неспецифичен язвен колит, бронхиална астма, хипертония, тиреотоксикоза (нарушение на работата на щитовидната жлеза) и ревматоиден артрит. По късно към този списък били добавени захарния диабет и мигрената. В днешно време се счита, че около 40 са заболяванията, които имат психосоматичен произход.
Трябва да се отбележи, че в основата на психосоматичните заболявания стои не стреса и конфликтите сами по себе си, а начина, по който човек реагира на тях. Различните хора преживяващи едни и същи въздействия и ситуации, реагират, преодоляват и ги осмислят по различен начин. Но конкретният човек по правило в стресови ситуации реагира по един и същ мисловно/емоционално/поведенчески модел. Този модел предизвиква определен физиологичен отговор – стресова реакция, която при определена продължителност и интензивност изтощава организма и формира физиологично заболяване.
Ние получаваме в наследство от своите родители не само физиологически специфики и особености, но и основните модели на поведение, мислене и емоционално реагиране. Между наследените модели много често присъства моделът на болестта, който се характеризира с вялост, липса на тонус и добро настроение, страдание от какви ли не недъзи, подтиснатост, усещания за несправедливост.
По време на болест детето получава много по-голямо внимание и грижа. То е заобиколено от нежност, а изискванията към него се свеждат до минимум. Така, въпреки неприятните усещания и ограниченията, които носи болестта, детето получава удоволствието да е център на вниманието на значимите за него хора. Това може да послужи за първоначален модел на болестта.
Мисловният модел на болестта съдържа в себе си отказ от правото на здраве и готовност да се признае, че здравето е нещо, което е за другите. Първият признак на това, че даден човек е активирал модела на болестта е усещането за подтиснатост, защото животът тече някъде другаде, където той не е. Това го кара да страда без все още реално да е болен. Т.е. човек се чувства отделен от живота, с недостатъчна жизнена енергия, с настойчиво желание да се оплаче някому и с вътрешна убеденост, че не може да му се помогне.
За съжаление не само личността влияе на болестта, но и болестта влияе на личността. Телесните заболявания оставят отпечатък и могат от своя страна да предизвикат психологически проблеми, това са така наречените соматоформни разстройства. В този случай водещо е медикаментозното лечение, разбира се, съчетано с психотерапия.
Като правило, за всички свои болести човек намира своите рационални обяснения и изгражда своя субективна картина на здравето си, която съдържа неговите усещания, преживявания, мисли и поведение.
За да бъде преодолян модела на болестта е необходимо осъзнаване на неговото наличие и подхранване поради вторичните ползи, които болестното състояние носи.
